Търсене в текстове за 'надежда надежди'

6. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Кой би могъл да се съмнява в това, че трябва да гледаме с оправдани надежди към онази наука, която наричаме Астрономия, когато става дума за възникването на света, за развитието на света?
КАКВО ИМА ДА КАЖЕ АСТРОНОМИЯТА ВЪРХУ ВЪЗНИКВАНЕТО НА СВЕТА ? Берлин, 16 март 1911 г. Кой би могъл да се съмнява в това, че трябва да гледаме с оправдани надежди към онази наука, която наричаме Астрономия, когато става дума за възникването на света, за развитието на света? Защото с право Астрономията е една наука, пред която не само човешкият интелект трябва да има най-високо уважение, защото тя ни дава важните познания за далечините на света, но Астрономията е нещо, което въпреки всичката отвлеченост и суровост говори по-най-силен начин на нашата душа, на целия наш дух, така щото можем да кажем: Има нещо понятно в това, че човешката душа се надява да добие разбиране върху най-дълбоките тайни на съществуването от разглеждането на звездното небе, което говори така дълбоко на нашата душа, когато го оставим да ни действува на душата през нощите с разбирането на нещата. Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената. Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят.
към текста >>

Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено.
ВЪЗНИКВАНЕТО НА СВЕТА ? Берлин, 16 март 1911 г. Кой би могъл да се съмнява в това, че трябва да гледаме с оправдани надежди към онази наука, която наричаме Астрономия, когато става дума за възникването на света, за развитието на света? Защото с право Астрономията е една наука, пред която не само човешкият интелект трябва да има най-високо уважение, защото тя ни дава важните познания за далечините на света, но Астрономията е нещо, което въпреки всичката отвлеченост и суровост говори по-най-силен начин на нашата душа, на целия наш дух, така щото можем да кажем: Има нещо понятно в това, че човешката душа се надява да добие разбиране върху най-дълбоките тайни на съществуването от разглеждането на звездното небе, което говори така дълбоко на нашата душа, когато го оставим да ни действува на душата през нощите с разбирането на нещата. Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената. Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят. Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя. Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя.
към текста >>

Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената.
Берлин, 16 март 1911 г. Кой би могъл да се съмнява в това, че трябва да гледаме с оправдани надежди към онази наука, която наричаме Астрономия, когато става дума за възникването на света, за развитието на света? Защото с право Астрономията е една наука, пред която не само човешкият интелект трябва да има най-високо уважение, защото тя ни дава важните познания за далечините на света, но Астрономията е нещо, което въпреки всичката отвлеченост и суровост говори по-най-силен начин на нашата душа, на целия наш дух, така щото можем да кажем: Има нещо понятно в това, че човешката душа се надява да добие разбиране върху най-дълбоките тайни на съществуването от разглеждането на звездното небе, което говори така дълбоко на нашата душа, когато го оставим да ни действува на душата през нощите с разбирането на нещата. Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената. Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят. Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя. Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас.
към текста >>

7. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Надеждата за срещата копняна,
от сегашния момент. Така говори вглъбеният мислител, който поглежда дълбоко навътре в мировите загадки, който може да обхване всичко това в собствените си гърди само с мисли и така обръща поглед назад към мистериите на Елевзин. Той продължава: Но твоят образ, скъпи, пред мен изплува и радостта на дните отлетели. Надеждата за срещата копняна, изпълнена със сладост, я заменя. Застава пред душевните очи очакваната дълго сцена на горещата прегръдка, представата за тайните въпроси
към текста >>

Забравата на всичките копнежи и надежди
над планини и ручеи към тебе ме понася леко, но спорът им въздишка ражда и отлита с нея мечтата ми, от сладката фантазия родена. Очите ми повдигат се към небосклона вечен, към вас, блестящи в теменужената нощ звезди! Забравата на всичките копнежи и надежди от вечността към мен надолу се посипва. И мисленето мое в съзерцание потъва, каквото мое аз наричах, избледнява. На неизмеримото отдавам се. Аз съм във него, всичко съм, самото то съм аз.
към текста >>

8. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

От времето на старите Риши винаги е съществувала голямата надежда на Източния мистицизъм, че този морален импулс ще дойде на Земята от Вишва Карман или, както Заратустра провъзгласи, от Ахура Маздау.
В бъдещето състояние на Земята ще има достатъчен брой индивиди, които ще обучават на нравственост и същевременно ще предлагат нейните принципи; обаче ще има също така други, които по свое собствено решение ще се отдадат на злите сили и така ще направят възможен един ексцес на злото да бъде насочен срещу доброто човечество. Никой няма да бъде принуждаван да направи това; то ще се опира на свободната воля на всеки индивид. Тогава ще настъпи епохата, когато Земята ще мине в условия, за които /както за толкова много други/ Източният окултизъм и Мистицизъм дават известна идея. Моралната атмосфера по онова време ще е набрала сила. Много хиляди години Източният мистицизъм говори за тази епоха, а след идването на Гаутама Буда, той говори особено подчертано за онова бъдещо състояние, когато земята ще плува в една "морално-етерна атмосфера". От времето на старите Риши винаги е съществувала голямата надежда на Източния мистицизъм, че този морален импулс ще дойде на Земята от Вишва Карман или, както Заратустра провъзгласи, от Ахура Маздау. Така Източният мистицизъм предсказа, че този морален импулс, тази морална атмосфера ще дойде на Земята от Съществото, което наричаме Христос. На Него на Христа възлагаше надеждите си Източният мистицизъм. Източният мистицизъм беше в състояние да опише последиците на това събитие, но не и действителната форма, която то щеше да вземе. Умът би могъл да си представи, че в период от 5000 години след Просветлението на Великия Буда, чисти Акашеви форми, потопени в огън, запален от Слънцето, ще се появят по следите на Едного, отвъд знанието на Източния мистицизъм. Дивна картина наистина: че ще се случи нещо, което ще направи възможно за Синовете на Огъня и на Светлината да се движат в моралната атмосфера на земята, не във физически въплътени форми, а като чисти Акашеви форми етерната морална атмосфера.
към текста >>

На Него на Христа възлагаше надеждите си Източният мистицизъм.
Тогава ще настъпи епохата, когато Земята ще мине в условия, за които /както за толкова много други/ Източният окултизъм и Мистицизъм дават известна идея. Моралната атмосфера по онова време ще е набрала сила. Много хиляди години Източният мистицизъм говори за тази епоха, а след идването на Гаутама Буда, той говори особено подчертано за онова бъдещо състояние, когато земята ще плува в една "морално-етерна атмосфера". От времето на старите Риши винаги е съществувала голямата надежда на Източния мистицизъм, че този морален импулс ще дойде на Земята от Вишва Карман или, както Заратустра провъзгласи, от Ахура Маздау. Така Източният мистицизъм предсказа, че този морален импулс, тази морална атмосфера ще дойде на Земята от Съществото, което наричаме Христос. На Него на Христа възлагаше надеждите си Източният мистицизъм. Източният мистицизъм беше в състояние да опише последиците на това събитие, но не и действителната форма, която то щеше да вземе. Умът би могъл да си представи, че в период от 5000 години след Просветлението на Великия Буда, чисти Акашеви форми, потопени в огън, запален от Слънцето, ще се появят по следите на Едного, отвъд знанието на Източния мистицизъм. Дивна картина наистина: че ще се случи нещо, което ще направи възможно за Синовете на Огъня и на Светлината да се движат в моралната атмосфера на земята, не във физически въплътени форми, а като чисти Акашеви форми етерната морална атмосфера. Но тогава, така е казано 5000 години след Просветлението на Гаутама Буда, учителят също ще бъде там, за да научи хората да опознават същността на тези чудни форми от чист Огън и Светлина. Този учител – Майтрея Буда, ще се яви 3000 години след днешната наша ера и ще учи хората на Христовия импулс.
към текста >>

9. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето.
В Мистериите и окултните школи той беше опазен като един Бог, чиято мисия се очертава в далечното бъдеще. Дори за външното му изображение се говорят само неопределени неща. В околностите на Кьолн е намерена старинна рисунка, на която се предполага, че е изобразен именно Видар. Но в хода на Кали Юга възникнаха качествено нови душевни сили, които ще позволят на човека да съзерцава новото Христово откровение. И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките души всички подвеждащи остатъци от старото хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките гърди, в човешките души новото еволюиращо ясновидство. И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето. И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха. А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа. И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа.
към текста >>

И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха.
Дори за външното му изображение се говорят само неопределени неща. В околностите на Кьолн е намерена старинна рисунка, на която се предполага, че е изобразен именно Видар. Но в хода на Кали Юга възникнаха качествено нови душевни сили, които ще позволят на човека да съзерцава новото Христово откровение. И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките души всички подвеждащи остатъци от старото хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките гърди, в човешките души новото еволюиращо ясновидство. И така, от Залезът на Боговете просветва чудният образ на Видар, а като цяло, северно-германската митология ни изпълва с надежда за бъдещето. И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха. А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа. И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля.
към текста >>

Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития. Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н. Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в еволюцията на човечеството, това не е съществено. Онзи, който познава Христовото Същество, никога няма да се възпротиви, че името Христос така или иначе остава. Обаче ако действително разбираме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с еволюцията на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина. Обаче това изобщо не е окултно изказване. Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името Христос, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия.
към текста >>

10. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме.
Когато отворим сърцата си за Евангелието на Матей, веднага трябва да признаем, че по начало представлява един документ, който всъщност е по-многостранен отколкото другите два, и дори, в известен смисъл, по-многостранен отколкото останалите три Евангелия. А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно. Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света. Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили. И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили. И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме. При Евангелието на Матей нещата са съвсем различни. Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили. Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия. Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме. Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени.
към текста >>

За целта Заратустра трябваше да подготви тези народи, които вече не притежаваха старата атлантска способност да виждат в духовния свят, нови възгледи и нови надежди за издигане в духовните области.
Този златен меч разора Земята като истински плуг, превръщайки я в арена за непрекъснат труд, той даде на човечеството първите по-важни открития; той продължи да действува и това е така дори и днес във всичко онова, с което хората се гордеят като със свои културни постижения. Забележително е, че цар Джамшид, който потегли от Туран към земите на Иран, получи от Аура Маздао този златен меч, даващ на хората енергия и сила за преобразяване на външния сетивен свят. Онова Същество, от което идва този златен меч, е в същото време и големият вдъхновител на личността, която познаваме като Заратустра, Зороастер или Зердуч. Заратустра е предводителят на иранския народ. Тъкмо Заратустра беше този, който в древни времена, скоро след Атлантската катастрофа, извлече от Мистериите необходимата мъдрост и я вложи в онзи народ, който беше готов да се бори за нови и нови културни завоевания с помощта на човешката духовна сила. За целта Заратустра трябваше да подготви тези народи, които вече не притежаваха старата атлантска способност да виждат в духовния свят, нови възгледи и нови надежди за издигане в духовните области. Така Заратустра проправи онзи път, за който често сме говорили: а именно, че външното тяло на Слънчевата светлина представлява само външното тяло на едно висше духов но Същество, което той, за разлика от малката човешка аура, нарече „Великата аура" или Аура Маздао. С това той искаше да покаже: Въпросното Същество сега наистина отдалечено от Земята някога ще слезе тук долу на нашата планета, за да се свърже решително, субстанциално, със Земята, и да участвува в по-нататъшната еволюция на човечеството. Ето как Заратустра насочи погледа на хората към онова Същество, което по-късно се яви в историята като Христос. Така Заратустра или Зороастер постигна нещо забележително, нещо величествено. Той посочи на новото следатлантско човечество, лишено от своите Богове, реалната възможност отново да се издигне в духовния свят, и надеждата, че то може да постигне това тъкмо с помощта на силите, които го бяха свалили долу в условията на физическия свят.
към текста >>

Той посочи на новото следатлантско човечество, лишено от своите Богове, реалната възможност отново да се издигне в духовния свят, и надеждата, че то може да постигне това тъкмо с помощта на силите, които го бяха свалили долу в условията на физическия свят.
За целта Заратустра трябваше да подготви тези народи, които вече не притежаваха старата атлантска способност да виждат в духовния свят, нови възгледи и нови надежди за издигане в духовните области. Така Заратустра проправи онзи път, за който често сме говорили: а именно, че външното тяло на Слънчевата светлина представлява само външното тяло на едно висше духов но Същество, което той, за разлика от малката човешка аура, нарече „Великата аура" или Аура Маздао. С това той искаше да покаже: Въпросното Същество сега наистина отдалечено от Земята някога ще слезе тук долу на нашата планета, за да се свърже решително, субстанциално, със Земята, и да участвува в по-нататъшната еволюция на човечеството. Ето как Заратустра насочи погледа на хората към онова Същество, което по-късно се яви в историята като Христос. Така Заратустра или Зороастер постигна нещо забележително, нещо величествено. Той посочи на новото следатлантско човечество, лишено от своите Богове, реалната възможност отново да се издигне в духовния свят, и надеждата, че то може да постигне това тъкмо с помощта на силите, които го бяха свалили долу в условията на физическия свят. Древният индиец се издигаше в своя духовен свят чрез обучението Йога. Благодарение на Заратустра, пред хората се откри един нов път. Сега Заратустра имаше един забележителен покровител. Категорично бих искал да подчертая: Като споменавам Заратустра, аз имам предвид едно Същество, което според древните гърци е живяло 5000 години преди Троянската война и, следователно, няма нищо общо с онзи Заратустра, за когото говори официалната история, както и с другия Заратустра, споменаван по времето на Дарий. И така, Заратустра имаше като закрилник или покровител онзи, който по-късно можа да бъде наречен с общоприетото име Гущасб.
към текста >>

Но човекът храни надеждата, че този физически свят отново ще се издигне горе.
От този сблъсък последва една от най-големите войни в световната история, макар и тя да е почти непозната за историците, понеже се разиграва в много отдалечени от нас епохи. Става дума за един титаничен сблъсък между Иран и Туран. Като последица от тази война, продължила не десетилетия, а столетия, възникна едно особено настроение, което задълго се задържа във вътрешните области на Азия; то може да бъде обобщено приблизително по следния начин. Иранецът, или Заратустровият човек, си казваше приблизително следното: Накъдето и да погледнем, виждаме един свят, който наистина е слязъл от божествено-духовните висини, но все пак сега изглежда като нещо упадъчно, като нещо, което е отхвърлено от висините. Обаче трябва да предположим, че всичко около нас животни, растения, минерали през далечното минало е било горе, във висините, а сега тук, долу, е в състояние на упадък. Но човекът храни надеждата, че този физически свят отново ще се издигне горе. Да вземем например едно животно. Ако бихме превели на днешен език това, което живееше в чувствата на иранеца, и си представим как един учител се обръща към своите ученици, бихме могли да изразим нещата така: Погледни света около теб. По-рано всичко е било от духовно естество; сега всичко е смъкнато долу, всичко е в упадък. Да вземем например едно животно, един вълк. Животното, което се намира във вълка, и което ти виждаш с физическите си очи, също е смъкнато долу, също е в упадък.
към текста >>

Тъкмо тази сила, към която мога да отправя своя поглед, ми дава надежда за едно по-нататъшно развитие.
И тогава ти можеш да направиш от вълка едно питомно куче, което ще ти служи. Така в кучето и вълка ти имаш два вида същества, които символизират две отделни направления в света. Хората, които прилагат своите духовни сили, за да култивират външния свят, бяха в състояние да опитомяват животните и да ги издигат до една по-висока степен, докато другите не прилагаха своите сили по този начин, оставяха животните такива, каквито бяха, поради което те трябваше да потънат в още по-дълбок упадък. Това са две напълно различни сили; едната се проявява в настроението: Когато оставям природата такава, каквато е, тя потъва все по-ниско и по-ниско; тогава всичко подивява. Другата сила: Но аз мога да насоча моите духовни очи към една добра сила, чийто последовател съм; и тогава тя ми помага, тогава с нейна помощ аз мога отново да издигна всичко онова, което иска да потъне. Тъкмо тази сила, към която мога да отправя своя поглед, ми дава надежда за едно по-нататъшно развитие. Иранецът отъждествяваше тази сила с Аура Маздао и той си казваше: Всичко, което човек може да направи, за да облагороди силите на природата, за да ги извиси, е възможно само ако той се свърже с Аура Маздао, със силата на Ормузд; Ормузд е едно възходящо направление. Но когато човек оставя природата такава, каквато е, тогава лесно ще установим, че всичко запада и подивява; това идва от Ариман. И сега в областта на Иран възникна следното настроение: На север от нас сноват големи човешки маси; те са в служба на Ариман. Те са Ариманови хора, които само скитат по света и грабят това, което природата им предлага; те не искат и пръста си да помръднат, за да одухотворят природата. Обаче ние искаме да се свържем с Ормузд, с Аура Маздао.
към текста >>

11. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА –
ВЯРА, ЛЮБОВ, НАДЕЖДА – ТРИ СТЕПЕНИ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Нюрнберг, 3. Декември 1911 ВТОРА ЛЕКЦИЯ Вчера ние се опитахме да си изградим една представа за това, колко важно е в човешкия живот да влезе в действие това, което можем да наречем свръхсетивното oткровение на нашата епоха.
към текста >>

Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди живот.
Една родителска двойка горещо обича своя син. Синът израства за радост на родителите. Но един ден той се разболява. За няколко часа неговото състояние се влошава извънредно много и след един ден синът минава през Портата на смъртта. Следователно, според външните изживявания на въпросната родителска двойка техният син им е отнет съвсем неочаквано. Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди живот. Естествено, родителската двойка тъгува дълбоко за своя син. През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на жената се появяват неща, които напомнят за техния син. Но след продължително време, след като изтекли много, много месеци както майката, така и бащата сънуват една нощ един и същ сън. Те сънуват, че им се явява техният син и че този умрял син им съобщава, че е бил само привидно умрял и ако те проверят нещата, ще разберат, че той е бил погребан жив. И двамата, майката и бащата, си разказват това, което са сънували предната нощ.
към текста >>

В Шестата следатлантска епоха във вътрешността на човека ще се отразява характерът на любовта, който етерното тяло носи, а в Седмата културна епоха, преди Голямата катастрофа, там ще се отразява характерът на надеждата, който е присъщ на физическото тяло.
Ето защо в тази епоха трябваше да стане също и Христовото Събитие, понеже през нея Азът нахлу по особен начин в човеците. А какво изживяваме ние в нашата епоха? Тук имаме не само нахлуването, проникването на Аза в човечеството, а усещаме още, че една от обвивките, едно от телата на човека поражда един вид отражение или рефлекс в неговата душа. Тялото, което вчера нарекохме „тяло на вярата” поражда едно отражение или един рефлекс върху човешките души сега в нашата Пета културна епоха. Така че в нашата епоха имаме тази особеност, като че ли в душите на хората се отразява характерът на вярата, който астралното тяло притежава. В Шестата следатлантска епоха във вътрешността на човека ще се отразява характерът на любовта, който етерното тяло носи, а в Седмата културна епоха, преди Голямата катастрофа, там ще се отразява характерът на надеждата, който е присъщ на физическото тяло. За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот. Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос. Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос.
към текста >>

Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот.
Тялото, което вчера нарекохме „тяло на вярата” поражда едно отражение или един рефлекс върху човешките души сега в нашата Пета културна епоха. Така че в нашата епоха имаме тази особеност, като че ли в душите на хората се отразява характерът на вярата, който астралното тяло притежава. В Шестата следатлантска епоха във вътрешността на човека ще се отразява характерът на любовта, който етерното тяло носи, а в Седмата културна епоха, преди Голямата катастрофа, там ще се отразява характерът на надеждата, който е присъщ на физическото тяло. За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот. Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос. Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос. Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки. Следователно, сега именно силата на вярата, съдържаща се в астралното тяло, е тази, която хвърля своята светлина в душата и предава особения характер на нашата епоха. Странно, биха могли да кажат някои, ти сега ни казваш, че силата на вярата е най-важната сила на нашето време!
към текста >>

И след това ще дойде последната Велика епоха, когато в човешката Азова душа ще хвърли своето отражение това, което наричаме надежда.
Той ще отпечатва непосредствено и магически в човешката душа естеството на Мистерията на Голгота. Така и ние се приближаваме до това, което можем да наречем бъдещата морална епоха на човечеството. В известно отношение можем да наречем тази епоха, която приближава – „Златната епоха”. Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат. Ние можем да покажем как чрез това, че епохата на Любовта настъпва, възникват именно условията за тази епоха на моралността. И след това ще дойде последната Велика епоха, когато в човешката Азова душа ще хвърли своето отражение това, което наричаме надежда. Обаче тогава хората ще бъдат укрепени чрез силата, която произлиза от Мистерията на Голгота и ще имат силата да приемат в себе си силите на надеждата: най-важното, от което се нуждаят, за да преминат през катастрофата, с която ще завърши Седмата следатлантска културна епоха, за да започнат след тази катастрофа по същия начин един нов живот, както следаталантското време донесе един нов живот. Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие. Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това?
към текста >>

Обаче тогава хората ще бъдат укрепени чрез силата, която произлиза от Мистерията на Голгота и ще имат силата да приемат в себе си силите на надеждата: най-важното, от което се нуждаят, за да преминат през катастрофата, с която ще завърши Седмата следатлантска културна епоха, за да започнат след тази катастрофа по същия начин един нов живот, както следаталантското време донесе един нов живот.
Така и ние се приближаваме до това, което можем да наречем бъдещата морална епоха на човечеството. В известно отношение можем да наречем тази епоха, която приближава – „Златната епоха”. Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат. Ние можем да покажем как чрез това, че епохата на Любовта настъпва, възникват именно условията за тази епоха на моралността. И след това ще дойде последната Велика епоха, когато в човешката Азова душа ще хвърли своето отражение това, което наричаме надежда. Обаче тогава хората ще бъдат укрепени чрез силата, която произлиза от Мистерията на Голгота и ще имат силата да приемат в себе си силите на надеждата: най-важното, от което се нуждаят, за да преминат през катастрофата, с която ще завърши Седмата следатлантска културна епоха, за да започнат след тази катастрофа по същия начин един нов живот, както следаталантското време донесе един нов живот. Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие. Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това? Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга.
към текста >>

Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие.
В известно отношение можем да наречем тази епоха, която приближава – „Златната епоха”. Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат. Ние можем да покажем как чрез това, че епохата на Любовта настъпва, възникват именно условията за тази епоха на моралността. И след това ще дойде последната Велика епоха, когато в човешката Азова душа ще хвърли своето отражение това, което наричаме надежда. Обаче тогава хората ще бъдат укрепени чрез силата, която произлиза от Мистерията на Голгота и ще имат силата да приемат в себе си силите на надеждата: най-важното, от което се нуждаят, за да преминат през катастрофата, с която ще завърши Седмата следатлантска културна епоха, за да започнат след тази катастрофа по същия начин един нов живот, както следаталантското време донесе един нов живот. Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие. Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това? Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга. Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
към текста >>

Че тя ще е приела този спиритуален живот, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния живот ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин.
Но каква е ползата ни от всичко това? Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга. Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства. Накратко казано, чрез външната култура биха били разпространени само безутешност и пустота по лицето на Земята. Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния живот, ще се възроди тъкмо върху развалините на външния културен живот. Че тя ще е приела този спиритуален живот, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния живот ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин. Така ние напредваме по един съзнателен начин към бъдещите времена, поемайки от нашата епоха на вярата, през епохата на любовта и надеждата, приемайки в себе си духовно-научните истини, за да се приближим все повече и повече до най-висшите, до най-истинните, до най-прекрасните цели на човечеството.
към текста >>

Така ние напредваме по един съзнателен начин към бъдещите времена, поемайки от нашата епоха на вярата, през епохата на любовта и надеждата, приемайки в себе си духовно-научните истини, за да се приближим все повече и повече до най-висшите, до най-истинните, до най-прекрасните цели на човечеството.
Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга. Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства. Накратко казано, чрез външната култура биха били разпространени само безутешност и пустота по лицето на Земята. Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния живот, ще се възроди тъкмо върху развалините на външния културен живот. Че тя ще е приела този спиритуален живот, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния живот ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин. Така ние напредваме по един съзнателен начин към бъдещите времена, поемайки от нашата епоха на вярата, през епохата на любовта и надеждата, приемайки в себе си духовно-научните истини, за да се приближим все повече и повече до най-висшите, до най-истинните, до най-прекрасните цели на човечеството.
към текста >>

12. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Всеки за себе си това ние знаем твърде добре като човеци всеки един за себе си има своите особени страдания, своите особени радости, своите тревоги и своите грижи, има своите особени надежди и идеали; и по определен начин тези грижи, тези страдания, тези тревоги, тези надежди и идеали представляват едно особено царство, което не можем да видим веднага с физическия поглед у другите хора, което човек носи със себе си през света именно като един самостоятелен вътрешен живот.
За нашата днешна характеристика ще бъде необходимо да изходим от природата на човека да си изясним първо определени свойства, определени качества на човешката природа, за да можем, изхождайки от тук, да охарактеризираме по-висши същества, които намираме в по-висшите светове. И нека за целта изтъкнем по един твърде особен начин едно свойство на човешката природа, което можем да охарактеризираме така: Човекът е надарен с възможността да води един независим от всичко външно вътрешен живот. Тази възможност се явява пред нашия поглед през всеки час на нашия буден дневен живот. Знаем, че по отношение на това, което виждаме с нашите очи, което чуваме с нашите уши, ние имаме нещо общо с всички други същества, които също могат да си служат с техните сетива. Като човеци ние имаме по отношение на външния свят един общ живот с другите човеци и може би също с другите същества. Всеки за себе си това ние знаем твърде добре като човеци всеки един за себе си има своите особени страдания, своите особени радости, своите тревоги и своите грижи, има своите особени надежди и идеали; и по определен начин тези грижи, тези страдания, тези тревоги, тези надежди и идеали представляват едно особено царство, което не можем да видим веднага с физическия поглед у другите хора, което човек носи със себе си през света именно като един самостоятелен вътрешен живот. Когато се намираме, в същото пространство с един човек, ние знаем, какво може да действува върху неговите очи върху неговите уши. Това, което става в неговата душа, което той изживява вътрешно, върху него можем вероятно да имаме предчувствия от онова, което той иска да ни изрази чрез израженията на неговото лице, чрез неговите жестове, или също чрез неговите думи; обаче когато той иска да има за себе си своя вътрешен живот като свой особен свят, тогава ние не можем да проникнем направо в този особен вътрешен свят. Когато сега гледаме с окултен поглед в световете, които на първо време са скрити за външния физически свят, ние намираме там същества, които са устроени съвършено различно, именно по отношение на онези свойства, които току що бяха охарактеризирани. Ние срещаме същества, които не могат да водят един такъв самостоятелен вътрешен живот така, както го водим ние; ние намираме като една първа група, като една първа категория духовни същества именно такива, които, когато водят своя вътрешен живот, са пренесени веднага чрез този вътрешен живот в едно друго състояние, в едно състояние на съзнанието различаващо се от онзи живот, който те водят във външния живот и с външния живот. Нека се постараем да се разберем!
към текста >>

Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен свят е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън.
Следователно чрез самия факт, че като въплътени, като физически въплътени човешки същества сме въплътени в определено време и на определено място, ние сме заобиколени чрез всякакви неща, които предизвикват нашия интерес, нашето внимание, които всъщност ни засягат специално и които са различни при други хора. Чрез това, че като човеци ние сме разпределени диференцирано върху нашата планета, ние сме поставени по опре делен начин в необходимостта, всеки един от нас да има своите особени интереси, така да се каже своето особено отечество на Земята. Ето защо в това, което можем да научим от непосредствено заобикалящия ни физически свят, ние никога не можем да изживеем в най-висшия смисъл онова, което ни освобождава от нашите специални човешки интереси, от нашето специално човешко внимание. Следователно поради това, че сме човеци във физическо тяло и доколкото сме самите ние, ние не можем въобще да стигнем чрез нашето външно възприятие до вратата, която ни въвежда в един по-висш свят. Ние трябва да се абстрахираме от всичко, което нашите сетива могат да виждат навън, което нашият ум може да комбинира при нещата на външния свят, защото то принадлежи на нашия собствен интерес. Но когато насочим поглед върху това, което имаме обикновено в нашата вътрешност, нашите страдания и радости, нашите тревоги и грижи, нашите надежди и цели, тогава ние много, много скоро забелязваме, как този вътрешен свят е зависим от това, което ние преживяваме вън, как той се оцветява по определен начин от това, което изживяваме навън. Обаче все пак съществува определена разлика. Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят. Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят. Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме. Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее?
към текста >>

С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас.
Обаче все пак съществува определена разлика. Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят. Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят. Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме. Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее? С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас. Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание. Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има разбиране за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния свят, а от вътрешния свят на човека. По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е разбира се едно суха, прозаична област.
към текста >>

13. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда.
Да, такъв възглед наистина не ни носи никаква утеха. Знаете ли, всичко, което аз сега Ви описвам, всичко, за което Ви говоря, създава едно извънредно подвижно и променливо впечатление. В този смисъл, за да обхванем и съзерцаваме едно впечатление, наложително е да задържим около себе си определено духовно присъствие. В противен случай впечатлението бързо отлита. И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си. В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда. Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура. Впечатлението от тези неща, скъпи приятели, е наистина безутешно. Това е преди всичко страшно и чудовищно впечатление. Към него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно. Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление.
към текста >>

Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление.
В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда. Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура. Впечатлението от тези неща, скъпи приятели, е наистина безутешно. Това е преди всичко страшно и чудовищно впечатление. Към него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно. Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление. За да стига все отново и отново до подобни впечатления, човек се нуждае от цялата си смелост и от пределната мобилизация на своите сили. В това, което непосредствената реалност предлага, човек не може да се опре на нищо, защото житейския му опит ясно показва: човешкото тяло е нещо неустойчиво, нещо преходно. Този, който обещава вечността, е Луцифер. Но и тук човек не може да се опре на нещо сигурно, обаче все пак такъв момент на утеха и надежди идва, и този момент се изразява в това, че човек извиква един определен спомен от своя обикновен земен живот. Този спомен е като една мисъл, останала от земния живот и сега тя нахлува и оцветява тази среща със смъртта и с Луцифер.
към текста >>

Но и тук човек не може да се опре на нещо сигурно, обаче все пак такъв момент на утеха и надежди идва, и този момент се изразява в това, че човек извиква един определен спомен от своя обикновен земен живот.
Към него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно. Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление. За да стига все отново и отново до подобни впечатления, човек се нуждае от цялата си смелост и от пределната мобилизация на своите сили. В това, което непосредствената реалност предлага, човек не може да се опре на нищо, защото житейския му опит ясно показва: човешкото тяло е нещо неустойчиво, нещо преходно. Този, който обещава вечността, е Луцифер. Но и тук човек не може да се опре на нещо сигурно, обаче все пак такъв момент на утеха и надежди идва, и този момент се изразява в това, че човек извиква един определен спомен от своя обикновен земен живот. Този спомен е като една мисъл, останала от земния живот и сега тя нахлува и оцветява тази среща със смъртта и с Луцифер. Все някога този спомен или мисъл се появява плахо и се превръща в единствената сигурна опора на човека. Обаче тази мисъл бих искал да подчертая това е извънредно слаба и за да я задържим, е необходима огромна енергия. И сега единственото, на което можем да се опрем, е идеята за Азът, мисълта: Там долу ти си бил един Аз. Но да задържим тази мисъл, е извънредно трудно, и някои хора знаят, че дори едно съновидение може да бъде пренесено изключително трудно от едно състояние на съзнанието в друго.
към текста >>

14. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

и идва сладката надежда за срещата ни нова.
като че години дълги са отминали. И твоят лик, любими, пред мен изплува, и радостта на дните отлетели. Но скоро той отстъпва и идва сладката надежда за срещата ни нова. Рисува ми се вече дългоочакваната пламенна прегръдка, въпросите потайни и сцената на погледи изпълнени с въпроси, дали във времето видът, държанието
към текста >>

Насреща към надежди и желания забрава
Очите ми издигат се нагоре към свода на небето вечно, към теб простор блестящ от светлината на звездите в индигосиня нощ! Насреща към надежди и желания забрава блика, извираща от вечността потайна твоя. И мислите потъват в съзерцание, каквото мое мислех и наричах аз, изчезва. Понасям се в неизмеримото,
към текста >>

15. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената .
И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност. Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука. И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност. Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело. И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно.
към текста >>

Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие.
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело. И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>

16. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>

Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора.
Защо погледнато най-напред външно на въпросния Франц Фердинанд се е отдавало някакво значение? Затуй, защото със своето същество, с всичките си наклонности той е бил външният израз на определени течения, като външното обаче ще трябва да схващате символично за нещо, което е стаено вътрешно. В неговото същество е живеело нещо, което стига да можело веднъж да се освободи изцяло е било изключително благосклонно разположено към индивидуалното развитие на славянството. Той просто може да бъде наречен активен приятел на славянството, имал е разбиране или може би е редно да кажа, че онова, което е живеело в него и което той самият не е осъзнавал напълно, е имало разбиране за това, какви форми трябва да приеме съвместният живот на славяните, ако те ще се развиват индивидуално. Трябва обаче да се има предвид, че от Кармата е било отредено ходът на тази Карма да бъде извънредно своеобразен. Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора. За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление. Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока. И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие.
към текста >>

17. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света.
От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни. Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция. Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия. Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..." Тук ще изпусна една дума по причина, за която веднага ще се досетите: „Жадуваното от всички английски държавници напуска сферата на мисленето и става реалност..."
към текста >>

„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими.
При все това тази страна е образец на парламентаризма, образец на политическия живот, защото всичко това не е нужно, защото то може да бъде мистично, когато човек се посвети само на своя народностен характер, който обаче от деветдесетте години е отречен. Понеже там е налице една абсолютно определена задача спрямо Съзнаващата Душа от Петия следатлантски период, там и някои начини на мислене имат народностен характер не е нужно те да бъдат начините на мислене на отделните хора, но имат народностен характер -, за които в Централна Европа изобщо липсва пространство. Ще Ви дам един пример за това. Един от най-великите умове на всички времена е Фарадей. Майкъл Фарадей*164 е изразил отношението си на природоизследовател към въпросите на религията и думите му, бих казал, са монументални: „Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими. Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните.
към текста >>

Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога.
Един от най-великите умове на всички времена е Фарадей. Майкъл Фарадей*164 е изразил отношението си на природоизследовател към въпросите на религията и думите му, бих казал, са монументални: „Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими. Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване." С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек.
към текста >>

НАГОРЕ

0.68067312240601